Казвам се Красимира Пастирова. Започнах да снимам ужасно късно – на 43 години, но слава Богу да се научиш да снимаш не изисква толкова години обучение колкото да се научиш да свириш на пиано или контрабас.
Трябва само желание и много страст.
Дългите години работа като журналист тренираха очите ми да виждат малките детайли и да обръщат внимание на неща, които останалите хора подминават. Най-голямата страст са ми уличните портрети, стрийт фотографията и минималистичните кадри.
Имам участие в осем общи изложби и една самостоятелна, след спечелена III-та награда в конкурс, както и място във финалната селекция в конкурс за фотокниги.
